По пясъка рисувам вечност
По пясъка рисувам вечност,
а от вода бродирам стихове...
Задъхвам се от чувство за обреченост
и броя... отлитащите мигове...
Аз просяк съм, но не пари сънувам,
а чувства сътворени в звезден блясък.
Но често когато някъде пътувам
затъвам, до колените си в пясък...
И той е хищен, жив, първично злобен,
това е пясъка на днешния ни бит...
И облачно е в мен, във мен е ден дъждовен -
Живеем сякаш... в безчовечен мит...
И там сред демони, зли хали, тролове
се борим някак си да съществуваме.
Издигат се палати - молове
и в пясъчните дюни плуваме
към неизвестното, а влачат ни вълните,
водовъртежи ни центрофугират,
откъсват ни от нас самите
и слабите... умират...
Закон на джунглата ли? Не, законът днес,
ще оцелееш само ако си тиранозавър рекс...
Хиена да си, също е прогрес,
а времето минава... като виртуален секс...
*****
На гарите без релси стоят пътници
напразно чакащи, а купили билет...
Във нас се ровят със шпионски спътници,
а гарваните правят си банкет.
Пируват с нас и клюновете черни
забиват се до кост, а пък сме живи...
При врачки ходят хора суеверни,
с пари купуват ли се, дните ни щастливи?
Гласът народен не е вече Божи,
отнеха му и тази привилегия
вълците, облечени в човешки кожи,
кукловодите на нашата трагедия...
Звъни будилника във празна класна стая,
забравен, сам и прави го от скука...
А може би защото е отчаян?
А всъщност... на кого му пука...
Алармата е включена отдавна,
попаднали сме в мъртво, зло течение...
Илюзията и последната отпадна,
а всъщност... има ли значение...
*****
Вечност по пясъка рисувам,
нетрайни стихове бродирам от вода...
Дали щом мисля, значи съществувам
и кой съм аз, във своята съдба?
2.08.2014
Георги Каменов
© Георги Каменов All rights reserved.
