По пясъка рисувам вечност,
а от вода бродирам стихове...
Задъхвам се от чувство за обреченост
и броя... отлитащите мигове...
Аз просяк съм, но не пари сънувам,
а чувства сътворени в звезден блясък.
Но често когато някъде пътувам
затъвам, до колените си в пясък...
И той е хищен, жив, първично злобен,
това е пясъка на днешния ни бит...
И облачно е в мен, във мен е ден дъждовен -
Живеем сякаш... в безчовечен мит... ...