18.06.2024 г., 8:32 ч.

По пътя 17 

  Поезия » Свободен стих
150 0 0

                    П О П Ъ Т Я 17

 

                    Н А А Л Е К О

 

Продължава и днес с апломб,да ехти,

прескочил Пространството и Поривите на Времето,

на Бай Ганьо умнишкия,смущаващо изразителен смях,

а ние все още не можем,простотията му да преодолеем.

 

Създавайки смут,на Велик да се правиш,

е много по-лесният вариант,

да се докоснеш до полите на Славата,

отколкото за Истината да бъдеш Разпнат.

 

Злият гений на поетите

да те вдига от сън в утробата на тъмните нощи,

за всичко останало да даваш ти на заето

и за човешките страсти да пишеш още и още...

 

Благодаря ти,че те е имало!

Ти пребъдваш с нас и сега,

убийците скри далечното Минало,

а Величието продължава да багри твоята Извисена,Пулсираща,Духовна Снага...

 

Понякога Съдбата допуска

появата на малки,подли,Духовни пигмейчета,

които натискат на Историята спусъка,

предизвиквайки спонтанна сплотеност на ДНКто за мутиращи нови корекции.

 

1506.2024г.гр.Свищов

© Красимир Кръстев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??