По пътя 17

                    П О П Ъ Т Я 17

                    Н А А Л Е К О

Продължава и днес с апломб,да ехти,

прескочил Пространството и Поривите на Времето,

на Бай Ганьо умнишкия,смущаващо изразителен смях,

а ние все още не можем,простотията му да преодолеем.

Създавайки смут,на Велик да се правиш,

е много по-лесният вариант,

да се докоснеш до полите на Славата,

отколкото за Истината да бъдеш Разпнат.

Злият гений на поетите

да те вдига от сън в утробата на тъмните нощи,

за всичко останало да даваш ти на заето

и за човешките страсти да пишеш още и още...

Благодаря ти,че те е имало!

Ти пребъдваш с нас и сега,

убийците скри далечното Минало,

а Величието продължава да багри твоята Извисена,Пулсираща,Духовна Снага...

Понякога Съдбата допуска

появата на малки,подли,Духовни пигмейчета,

които натискат на Историята спусъка,

предизвиквайки спонтанна сплотеност на ДНКто за мутиращи нови корекции.

1506.2024г.гр.Свищов