6.04.2008 г., 14:20 ч.

По пътя 

  Поезия » Любовна
453 0 0

Ти вървиш самотен, уморен,

нов живот си търсиш.

Този е отдавна празен, изхабен,

не виждаш смисъл да се мъчиш.

Очите празни търсят със копнеж,

вървиш отдавна, идваш отдалеч.

Там, където любовта стойност няма,

там, където всичко е бюро "Размяна".

"Дай ми шанс, ще ти го върна,

дай услуга, дай пари..."

А кой с любов ще те прегърне,

когато много те боли?

И бягаш ти, защото смисъл няма,

бягаш, търсиш своя дом,

там, където отново ще сте двама,

където и за теб ще има във дъжда заслон.

Ти вървиш самотен, уморен,

нов живот си търсиш.

Сам, от тишината обграден,

своя спътник във живота търсиш.

Но идва вечер, лягаш изморен

и с надежда чакаш следващ ден.

Но той идва и си отива,

всеки спомен блед отмива.

Въртиш се в кръг,

не намираш път.

И връщаш се обратно,

там, откъдето бягал си стократно.

Ненамерил своя нов живот,

завръщаш се при старата любов.

 

© Ирина Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??