Сам да си
е винаги със две транскрипции -
една за другите,
една за мене.
Пътеките са
силно
лабиринтни във следите -
откриваш
и ги губиш едновременно.
И после
аз различна съм била...
От всеки храм
усойна е надеждата.
(от реквиеми)
И колкото
във колкото да зная -
сам на три не се дели,
и онзи сън е
краен, и дублиран.
Не искам от онази
Обич,
била и тя последна.
За моето сърце
по рачешки е всяка нежност...
и този път „назад” на куб римувам.
И колкото, и клади да създавам,
била съм там,
и изгоряла съм,
а ти останал си дълбоко тлеещ -
без сърцето ми.
... да си
е винаги със две транскрипции -
една за другите,
една за тебе...
© Киара Всички права запазени