tanq_mezeva (Таня Мезева)
1588 21258
28.06.2011 г., 21:04 ч.

По-различна 

  Поезия » Философска
756 0 7

Може би съм малко по-различна -
като корен впит дълбоко в теб.
Все наивно  нежна, романтична,
вкарвам мисли в следващи куплет.

Там съм истинската, непревзета,
чувствата нареждам на листа
и зачерквам думите, обзета
от стремеж за празна суета.
С тях не прося нечие внимание,
а цъфтя, изгрявам във дъга
многоцветна, пръскаща ухание.
Там летя с разперени крила.
В тях разголвам със любов душата.
С плам рисувам биещи сърца.
Пия сълзи. Търся във тревата
детелинки с четири листа. 
Нестинарски въглени прегазвам.
Носейки иконата, горя.
Самодивските венци извайвам  
и ги хвърлям в буйната река.
Там съм жрица, трижди изгорена.
Кладата превърнала в съдба.
Но  душевно  неизпепелена,
фениксно се раждам за света.


Може би съм малко по-различна,
ала вярвам - стават чудеса.
Не! Не мога да съм прозаична.
Пиша ли, раздавам светлина.

© Таня Мезева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??