По-различна
Може би съм малко по-различна -
като корен впит дълбоко в теб.
Все наивно нежна, романтична,
вкарвам мисли в следващи куплет.
Там съм истинската, непревзета,
чувствата нареждам на листа
и зачерквам думите, обзета
от стремеж за празна суета.
С тях не прося нечие внимание,
а цъфтя, изгрявам във дъга
многоцветна, пръскаща ухание.
Там летя с разперени крила.
В тях разголвам със любов душата.
С плам рисувам биещи сърца.
Пия сълзи. Търся във тревата
детелинки с четири листа.
Нестинарски въглени прегазвам.
Носейки иконата, горя.
Самодивските венци извайвам
и ги хвърлям в буйната река.
Там съм жрица, трижди изгорена.
Кладата превърнала в съдба.
Но душевно неизпепелена,
фениксно се раждам за света.
Може би съм малко по-различна,
ала вярвам - стават чудеса.
Не! Не мога да съм прозаична.
Пиша ли, раздавам светлина.
© Таня Мезева All rights reserved.
