8.10.2009 г., 16:21

По ръба на вълната или Сърфинг в океана на любовта

1K 0 12

Усмихнати летим по ръба на вълната
сред бездънен океан от любов.
Живеем със пулса на Земята,
открили в щастието облика си нов.

 

В сърцата ни е жарко лято,
с неспирен вихър гонят се мечтите.
Като белокрило волно ято
изпълват с топло чувство дните.

 

А ти си прелестно красива,
моята най-любима приказка добра.
Душата ти от сияние прелива,
смисъл на живота придава обичта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васил Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...