По самодивски
Понеже, в село, всичките говорят -
поетите си падали по самодиви,
си рекох: „ Колко е да се престоря
и взема, че се дегизирам на красива?!“
Гюрлюк накърших, хвърлих два-три таса,
нахлопах си дантелената, бяла риза,
червило врътнах, пуснах си косата -
на самодива ме домяза, та артиса!
Понесох се със грация из двора,
луната горе, чак от завист се притули.
(Къде се мери с мене по чаровност?)
Вървя и пея, значи, в росните марули...
То хубаво, но взех, че се препънах.
(Таман без малко, някой да ме забележи.)
Защото двора, в тъмно, е потънал
и пуста котка все в краката ми се ежи.
Премяната ме спъна, самодивска
и си съдрах галоша на петата, вдясно.
За караконджул кучката ми ме помисли,
зала ме, и в плета се буфтурдясах.
Галошът ми отхвръкна в неизвесност,
в цял бой се изплющях, в лехата с лапад.
Чак ризата ми - цепна се отвесно,
а кучката, от стрес, хамен да ме захапе.
Натъртих се да бъда самодива!
Не мина никой да ме види тъй шикарна.
А бях от самодива по-красива...
Язък! Поетин, кьорав даже, се не мярна!
Радост Даскалова
© Радост Даскалова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
-
Ох ма како,не муй тука мястото,ама нейсе, Рег да мъ прощаваш!
Саде да река нящу си: Не съмо че я видях, ама и стихове ми туря!!!
Ма запознаф са туй ляту, видях ми съ, гушнаф я, цункаф я... Ми сладку си е от самодивъ!!!Ми тъй ми, ми смо си ми!!! -
Браво, Рег!!!
-
Така ме разсмя,Радост моя,че сега да му мислят комшийте-грипът ми прескочи оградата и избяга!
-
Брей, да му се не види тази самодива!
Добре, че падна в лапад, а не във коприва!
Сега трябва да си събера устата, ама ми е много трудно... -
Добре, че прочетох, щото и аз бях чувала за тези пуети и съмудивите, та без малко да се изпедепцам и аз за съмудивъ
Радост, радост... попиля ме с тоя стих, смях до откат!!!
Благодаря ти за настроението, за радост си Радост!!!
((( )))
ПП Зем, ма как, воистина ли я видя?
Съмудивътъ?
Леле, завидях ти!
-
Удоволствие си, Рег! И в иронията... Благодаря!
-
Видях те!
-
Затуй измислено е сестро "Селфито"
Преди да хукнеш през лехи и локви
се щракваш от дестина сантиметра
и в мрежата го хвърляш напосоки.
И после кат` се юрнат да ти пишат
избирай от пуета до поета.
Хем си спасяваш хубостта от кишата
хем са спокойни котката и псето...
Благодаря за усмивката и вдъхновението! -
Чудесно е!Истинско удоволствие.Смях се като улава.Благодаря и поздрави!
-
Добре ми подейства! Трябва и да се разпуща - Благодаря! Поздрав!
-
Дива,ама многооо... дива самодива,напук на караконджулите види ми се тя щастлива и игрива!За другите селски ергени не знам,ама си те забележих я!
Поздрав от незабележимия ти фен! -
Таман за Хелуин готова си!
Пази галоша и ризата съдрана...друга като тебе няма -
Ама толкова цветущо си го описала, че няма начин човек да не си го представи баш както си е било и да не се посмее от сърце!
Благодаря -
Не се ядосвай, селският поет
по тъмното звездите е броил,
затуй не си била на нощен ред,
той даже шапка на небето е кроил.
И те така, навярно се е замечтал,
пропуснал е най-звездния си час.
И от поета става някога абдал,
затуй повикай го на чай у вас.
Усмихнат заряд носи стихчето ти! -
К'вото и да ти кажа, все ще е малко, Рег!
-
Самодива със съдран десен галош, навирила краката в лехата с лапад! Това е гледка едно на милион - да им се чудиш на акъла на тия заспали поети!...
Поздрав, Регина! От сърце се кикотих!:D -
Така си е: от самодива до само дива си е един препън разстояние. Ама на поетините по са им на сърце само дивите. Дочух да си думат, че самодивите били вече клише, та щели като подивели да бягат от тях.
-
Напуши ме самодивски смях! Браво, Рег! Много грациозно се движиш измежду смехоизливните куплети! Майсторицата си е майсторица във всичко, знам си аз, а ти го потвърждаваш!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
А на Вики, с ник Самодива, дължа обяснението, че стихотворението е написано през далечната 2007 и няма връзка нито с нечия личност, нито с нечий ник.