Понеже, в село, всичките говорят -
поетите си падали по самодиви,
си рекох: „ Колко е да се престоря
и взема, че се дегизирам на красива?!“
Гюрлюк накърших, хвърлих два-три таса,
нахлопах си дантелената, бяла риза,
червило врътнах, пуснах си косата -
на самодива ме домяза, та артиса!
Понесох се със грация из двора,
луната горе, чак от завист се притули.
(Къде се мери с мене по чаровност?)
Вървя и пея, значи, в росните марули... ...