Още непукнала ясна зора,
млад овчарко, стадо извеждаш.
Ехо долита - свириш ли пак? -
кавалът ти плаче, нарежда.
Рана ли носиш - тежък олтар -
дето минеш, съхне тревата.
Мира нямаш - все ти бяга съня...
И боли ме за тебе душата...
Ще дойда на пръсти, ще нося цветя,
стрък по стрък по теб ще ги вплитам.
Ще умия лицето ти с бистра вода -
Еньовденска роса лековита. ...