sisi6571 (Светла Илиева)
46 3471
10.09.2014 г., 0:26 ч.

По самодивски 

  Поезия » Любовна
1275 1 22



Още непукнала ясна зора,
млад овчарко, стадо извеждаш.
Ехо долита - свириш ли пак? -
кавалът ти плаче, нарежда.

Рана ли носиш - тежък олтар -
дето минеш, съхне тревата.
Мира нямаш - все ти бяга съня...
И боли ме за тебе душата...

Ще дойда на пръсти, ще нося цветя,

стрък по стрък по теб ще ги вплитам.

Ще умия лицето ти с бистра вода -

Еньовденска роса лековита.

 

Ще сторя ръцете си нежна върба,

ще те милвам - тъгата ти да измия;

от сърцето си - извор жива вода -

да пиеш, да се ненапиеш.

 

Ще сипя брашно, сол и квас

във нощвите - девет пъти умити.

Погача-мерак ще съм, с медна пара,

с трошици любовност ще те заситя.

 

Ще увия бръшлян, като клетва, по теб -

като мен да не найдеш никоя втора -

калем от лоза, за теб присаден

и единствена твоя изгора.

 

 

 

 

© Светла Илиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Чудесно е!
    Поздравления и от мен!
  • Борянка! Много си емоционална, момиче! (Аз си мислех, че само аз съм така ) Много ти благодаря!!
  • Наистина страхотен стих!
  • Куш! Що ме караш да се изчервявам?...Благодаря!!
    Наде! Това трябваше да е ефекта! Благодаря, че си почувствала!
  • Омагьосващо!
  • Прочетох част от нещата ти. Какво да кажа ...браво!Едни се раждаме за едно, други за поезия.
  • Ей, разплакахте ме!!

    Лъки!! Мила приятелко!! Благодаря ти, че намираш време за мен, длъжница съм в това отношение!! И аз те прегръщам!!
    Вале!! Не беше наминавал скоро! Много се зарадвах на посещението ти! Но те уверявам, че не всички овчари мислят за субсидии - имам преки конткакти с такива хора и мога да кажа, че това са едни от най-сърцатите и силни хора, с които съм се срещала!!
    Г-н Мисана! Ще кажа само това - чест е за мен, че се отбивате на скромната ми страничка!!
    Благодаря ви, мили хора! Правите ме щастлива!!
  • Действително това стихотворение е вид магьосничество, в положителния смисъл на думата. Някакво особено вричане има в него, или все едно "да си заплюеш любов". Дивност и приказност лъхат от редовете на текста и затова излъчването е много особено. Направо омайващо.

    "Ще дойда на пръсти, ще нося цветя, стрък по стрък по теб ще ги вплитам.
    Ще умия лицето ти с бистра вода - Еньовденска роса лековита.
    Ще сторя ръцете си нежна върба, ще те милвам - тъгата ти да измия;
    от сърцето си - извор жива вода - да пиеш, да се ненапиеш...
    Ще увия бръшлян, като клетва, по теб - като мен да не найдеш никоя втора -
    калем от лоза, за теб присаден и единствена твоя изгора."

    Магическото ОКО на поетичния текст.

    Поздравление за великолепния текст, Светла!
  • Като момина везана риза е стихът ти, Светли!
    Толкова красота и омая има в думите, че на човек не му се тръгва от тази любовна магия!
    Голямо браво от мен за чудесните метафори, за стила и чувството, което струи, като жива вода от стиха ти!
    Прегръдки, мило добруджанче!
  • Анабелушка! Светлушка!! Прегръщам ви, момичета!!
  • Ах, че си самодива ...
  • Благодаря ви, приятели, че прочетохте и коментирахте!
    И за всички оценки благодаря от сърце!
    Топлите ме с присъствието си, само ако знаете как ме топлите....!!!
    Благодаря още веднъж!!
  • !!
  • фолклор, магия, обич...
  • Чудесен стих!
  • Хубаво е!
  • Страхотен стих, Царице на Добруджанските полета! Омаен стих!
  • Чудесно е!
  • Много влюбено, Светле!
  • Кръшно,вито,влюбено и прекрасно!
  • Кръшно, по самодивски...
  • Светле, разкошотийо такава!
    Хубаво е, много е хубаво!
    Почитания!!!
    Зем.
Предложения
: ??:??