Вървя си с шлелифера из парка
и чудя се защо жените бягат...
Пуша си поредната цигарка
и панталони неудобни не ме стягат...
Представям си, че ставам птица
и махам с щлифера, като с крила,
а пък пред мен поредна хубавица
пищи и слага пред очите си ръка...
Какво им става на жените днес?...
А нежен вятър гали ми крака космати,
подушва голия ми задник рунтав пес
и в стрес избяга от усетените аромати...
А слънцето напече от небесна ложа,
съблякох шлифера с небрежен стил -
Полезни са лъчите му за гола кожа,
демек, останах с туй, с коет' съм се родил...
А всичките жени, къде се изпариха?...
Е, явно имат домакинска работа...
Компания ми прави тишината тиха
и тъй приятно е... след на женорята врявата!...
20.14.2024.
© Георги Каменов Всички права запазени
Мерсаж.