По-силна от надежда
Когато уморена си от скитане,
когато те изпъдят, че си стара -
окъсана от дългото обичане,
ела - тук има някъде китара.
Ще ти посвиря. Нямам глас да пея,
за всеки звук ти имаш свой рефрен -
за първото и за последно вричане...
Недей да плачеш - още си във мен.
От себе си не мога да изтръгна
дори частица от неравния ти път.
За мене ти - единствена светица
оставаш млада. Тук ти е домът.
Дори и със раздърпани одежди,
дори безкрила можеш да летиш.
По-силна от последната надежда -
не искам никога да ме щадиш.
когато те изпъдят, че си стара -
окъсана от дългото обичане,
ела - тук има някъде китара.
Ще ти посвиря. Нямам глас да пея,
за всеки звук ти имаш свой рефрен -
за първото и за последно вричане...
Недей да плачеш - още си във мен.
От себе си не мога да изтръгна
дори частица от неравния ти път.
За мене ти - единствена светица
оставаш млада. Тук ти е домът.
Дори и със раздърпани одежди,
дори безкрила можеш да летиш.
По-силна от последната надежда -
не искам никога да ме щадиш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Симеонова Всички права запазени
