По скулите се стичаха сълзи
По скулите се стичаха сълзи
На самотен остров, в океана,
изхвърлен бях от бурните води.
След тежкото корабокрушение –
съвзех се сам. Къде си ти?
Огледах се. Около мене пустош –
само пясъка и стръмните скали...
Тръгнах по брега, за да те търся,
а по скулите се стичаха сълзи.
Сълзите ми се лееха за тебе,
заради спомена изплувал в мен...
Пред очите ми се сменяха картини
от най-щастливия и най-трагичен ден.
Най-щастлив – защото пред олтара
се врекохме да бъдем с теб до гроб.
А най-трагичен е защото сам сега съм!
Но ще те търся аз... на вярата съм роб.
Не може Бог така жесток да е със мене,
да ме дарява с радост и веднага със тъга.
На този остров аз готов съм да живея,
но върни ми, Господи, любимата жена!
16.07.2009г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Добрев Всички права запазени
