По следите на есента
Отново е есен - златна, красива…
В шепа ти нося пъстри листа,
утро студено в мъглите се скрива
и него в шепи мога да побера.
Към теб пристъпвам на пръсти,
още нося в сърцето си лято.
Като нас тази есен е пъстра,
няма го вече последното ято.
Между капките дъжд те откривам
и на твоето рамо се сгушвам,
сребристата есен така ни отива,
в песента на капчука се вслушвам.
Мелодия чудна за нас се разлива
и трели напевни галят слуха.
Тихо!
До теб съм безкрайно щастлива.
Есента ни беляза – остави следа.
Обичам те! И точно като есента
се разпилявам в твоите очи.
В шепите си стискам есенни листа…
Щом пълен е с любов, животът не горчи!
22.10.2025
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ
