По следите на изгубеното време
"По следите на изгубеното време" тръгнах,
себе си излъгах, че ще спра...
Жадна от ръцете ти надежда пиех,
вярвах, че не мога да сгреша така.
Бягах все от сянката си денем.
Нощем с призраци играех шах.
Търсих себе си, но вечно теб намирах,
да те спра така и не успях.
Татуирах в паметта си твоя образ.
Името ти глухо в мен ехти.
Погледът – в тъмното ме води,
а смехът ти в мене никога не спи.
И сега безпътна сред тълпите бродя,
нямам образ, име и душа...
От мен, преди да дойдеш, ти си тръгна,
погреба ме преди да се родя...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Електра Всички права запазени
