28 jul 2015, 8:37  

По следите на изгубеното време

  Poesía
3.1K 1 21

"По следите на изгубеното време" тръгнах,

себе си излъгах, че ще спра...

Жадна от ръцете ти надежда пиех,

вярвах, че не мога да сгреша така.

 

Бягах все от сянката си денем.

Нощем с призраци играех шах.

Търсих себе си, но вечно теб намирах,

да те спра така и не успях.

 

Татуирах в паметта си твоя образ.

Името ти глухо в мен ехти.

Погледът – в тъмното ме води,

а смехът ти в мене никога не спи.

 

И сега безпътна сред тълпите бродя,

нямам образ, име и душа...

От мен, преди да дойдеш, ти си тръгна,

погреба ме преди да се родя...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Електра Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Велин, за мен е истинско удоволствие!
  • Електра, ето това е поредното ми любимо стихотворение сътворено от теб! И него си го чета доста често... Позволяваш ли?
  • Благодаря за изразеното мнение, Безжичен! Наясно съм, че трябва много работа, не само над останалите два куплета, но и над всичко написано от мен. Но освен работа трябва и талант, а виж, там вече става сложно За съжаление възможностите ми са само толкова. А относно кавичките, мога да обяснявам дълго защо не съм ги сложила, но мисля, че е излишно. Приемам забележката. Вероятно си прав.
  • Първите два стиха от стихотворението обещават... Оттам нататък би трябвало още доста работа...
    Не знам, никой не го е казал, макар че в коментарите е споменат Пруст, но толкова известни и уникални думи, при това заглавие на световно произведение, когато се ползват, трябва да са в кавички, иначе, поне на мен, ми прави лошо впечатление.

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...