Jul 28, 2015, 8:37 AM  

По следите на изгубеното време

  Poetry
3.1K 1 21

"По следите на изгубеното време" тръгнах,

себе си излъгах, че ще спра...

Жадна от ръцете ти надежда пиех,

вярвах, че не мога да сгреша така.

 

Бягах все от сянката си денем.

Нощем с призраци играех шах.

Търсих себе си, но вечно теб намирах,

да те спра така и не успях.

 

Татуирах в паметта си твоя образ.

Името ти глухо в мен ехти.

Погледът – в тъмното ме води,

а смехът ти в мене никога не спи.

 

И сега безпътна сред тълпите бродя,

нямам образ, име и душа...

От мен, преди да дойдеш, ти си тръгна,

погреба ме преди да се родя...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Електра All rights reserved.

Comments

Comments

  • Велин, за мен е истинско удоволствие!
  • Електра, ето това е поредното ми любимо стихотворение сътворено от теб! И него си го чета доста често... Позволяваш ли?
  • Благодаря за изразеното мнение, Безжичен! Наясно съм, че трябва много работа, не само над останалите два куплета, но и над всичко написано от мен. Но освен работа трябва и талант, а виж, там вече става сложно За съжаление възможностите ми са само толкова. А относно кавичките, мога да обяснявам дълго защо не съм ги сложила, но мисля, че е излишно. Приемам забележката. Вероятно си прав.
  • Първите два стиха от стихотворението обещават... Оттам нататък би трябвало още доста работа...
    Не знам, никой не го е казал, макар че в коментарите е споменат Пруст, но толкова известни и уникални думи, при това заглавие на световно произведение, когато се ползват, трябва да са в кавички, иначе, поне на мен, ми прави лошо впечатление.

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...