По средата

emo2 (Емил Стоянов)
236 750

19.08.2015 г., 11:11 ч.

Поезия » Друга

381 0 2

ПО СРЕДАТА

Достигнах и до нея. Слава Богу.

Посрещна ме с разтворени ръце.

Усмихната, на устните с червило,

в погледа ù - нови светове.

И толкова красива… елегантна…

Със черни спуснати коси -

нежни, еротични водопади,

прегърнали красивите гърди.

Очите ù – дълбоки като космос,

истински – като мечти,

огнени, като комета,

честни, като две сълзи.

Покани ме във нейната квартира,

постла ми розови листа,

а после беше ненаситна…

И после беше – пак така.

Със изгрева закле ми се във вярност

за две десетилетия напред.

- Но после – каза – Ще си тръгна…

и ще се влюбя в друг, по-млад поет.

И аз се съгласих, защото зная,

че с малко повече късмет,

ще срещна друга възраст – трета…

когато стана на шейсет.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

radiola (Рада Димова)

2015-08-19T17:23:40+03:00
линасветлана (Лина - Светлана Караколева)

2015-08-19T13:20:15+03:00

Ей Емо, като си тръгнал да ги иронизираш тия пространствено-времеви ориентири да беше уведомил читателите/почитателите, че не е страшна средата. Страшен е страхът от нея. Сърдечни поздрави! Дръж четиридесеттака здраво за ушите...