По средата
ПО СРЕДАТА
Достигнах и до нея. Слава Богу.
Посрещна ме с разтворени ръце.
Усмихната, на устните с червило,
в погледа ù - нови светове.
И толкова красива… елегантна…
Със черни спуснати коси -
нежни, еротични водопади,
прегърнали красивите гърди.
Очите ù – дълбоки като космос,
истински – като мечти,
огнени, като комета,
честни, като две сълзи.
Покани ме във нейната квартира,
постла ми розови листа,
а после беше ненаситна…
И после беше – пак така.
Със изгрева закле ми се във вярност
за две десетилетия напред.
- Но после – каза – Ще си тръгна…
и ще се влюбя в друг, по-млад поет.
И аз се съгласих, защото зная,
че с малко повече късмет,
ще срещна друга възраст – трета…
когато стана на шейсет.
© Емил Стоянов All rights reserved.
