Боли ли?

Не се притеснявай, почакай!

По-страшно ще става!

Ще усетиш онази отрова,

змийската... във вените потекла.

С моята кръв отдавна я премесих,

не помниш ли?

От тебе си я взех.

Преди да легна, по малко я отпивах

и от болката безпомощно се гърчех.

Отрових първо всичките надежди,

на сметището ги изхвърлих мъртви.

Там и плъховете ги подминават,

толкова фалшиви и от тях не се ядат.

За тебе какво ли не правех,

че и себе си даже продавах.

С усмивка всичко ти давах

и си тръгвах само със сълзи.

Стигаше ми само да си до мене,

ала тежко оказа се това бреме.

Идвах и после си тръгвах,

от отровата любовна отпивах.

По мъничко всичко в душата убивах,

сякаш месата си с ножа прерязвах.

И сега съм друг... Трудно ще ме познаеш,

от отровата своя на глътки ще пиеш.

До рани на коленете ще падаш

и на боговете до един ще се молиш.

Ще търсиш своята прошка...

Но недей го мисли, не,

ще получиш само изгнание.

Наказание от мен, да те боли!!!

Да виждаш на всяка крачка моите очи,

да плачеш с онези пресъхнали сълзи

и да се молиш някой да прости.

Знам, този ад за мене го създаде,

но и точно там себе си предаде.