Нищо чудно,

че си отидоха.

Очаквах го от тях.

Знаех, че няма да

издържат до края.

Не ги виня, Мили...

беше ги страх.

Може би не трябва

да те спирам на вратата.

И ти просто искаш да се спасиш.

Върви си от мен,

аз нямам какво още да ти дам.

Пусни ме и върви,

намери своя път...

но с някой друг...

правя го за теб.

Секунди преди края,

ще ме целунеш ли преди

филма да свърши?

Ще ми кажеш ли,

че ме обичаш,

както правеше преди...

Знаеш ли, никога не

съм искала да те нараня...

Беше толкова красиво това между нас.

А сега е време да вървиш,

тук нищо не ни остава.

И не трябва да скърбиш,

остави ме в своята забрава...