По своя път за миг се спрях,назад погледнах и видяхвъв времето, в което бяхтревожно търсеща.И в себе си се вгледах аз,в живота си и в своя свят,а мислите ми ме разкъсваха.На колене се свлякох там,безсилие ме завладя,поисках в миг да съм сеганавътре в нищото,където няма светлина,където няма топлина...Излишна съм...
И само твоят поглед бледме върна истинскаи само мисълта за тебми даде силатада продължа напред.