По твоите стъпки
На майка ми
Започнах стихове да пиша,
а за тебе ни едно...
Болка пак ще преживея,
че със спомена вървят в едно.
Само ти обичаше ме безусловно
и с майчина любов над мене бдя.
Сега душата ти е в рая...
праведно на този свят живя.
Дано отнякъде ме виждаш,
твоето момиче остаря...
Мястото ти го заемам...
бабата ще бъда аз сега.
Нов етап в живота ми започва
и по твоите стъпки ще вървя.
Дано като теб да мога...
с любов деца и внуци да даря.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лилия Нейкова Всички права запазени
