По твоя вина
По твоя вина
Дириш мечтаеш и отново
не виждаш за болката лек,
и казваш си - няма магия,
забравил да търсиш до теб.
Тя те поглежда смирено
и бавно подава ръка,
която ти никога няма да вземеш -
тъй зает да откриеш любовта.
А винаги била е наблизо,
със свойта усмивка и топли слова,
помагаше, без да търси отплата,
но в себе си криеше безкрайна тъга.
Разбираш и вече я искаш,
открил тъй внезапно това,
което през цялото време си имал,
... а то си отиде по твоя вина...
Дириш мечтаеш и отново
не виждаш за болката лек,
и казваш си - няма магия,
забравил да търсиш до теб.
Тя те поглежда смирено
и бавно подава ръка,
която ти никога няма да вземеш -
тъй зает да откриеш любовта.
А винаги била е наблизо,
със свойта усмивка и топли слова,
помагаше, без да търси отплата,
но в себе си криеше безкрайна тъга.
Разбираш и вече я искаш,
открил тъй внезапно това,
което през цялото време си имал,
... а то си отиде по твоя вина...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йордан Мишев Всички права запазени
