По видело
По видело никнат кошмари
в градинaта на страховете.
И капки дъжд
разреждат
калта.
Нощем се молим,
а денем,
надвили страха,
неуверено крачим
към себе си.
Брегът...
той остана ужасно далеч,
а дъното близко ни мами
и спомени
бродят край нас.
Старите
рани
кървят.
Дъждът ни пои,
влива ни сили,
а нощта ни убива,
разкъсва съня
и ни съди без милост.
Но в мрачните делници
виждаме себе си
голи и зли,
ужасно сами
и
само
по видело.
в градинaта на страховете.
И капки дъжд
разреждат
калта.
Нощем се молим,
а денем,
надвили страха,
неуверено крачим
към себе си.
Брегът...
той остана ужасно далеч,
а дъното близко ни мами
и спомени
бродят край нас.
Старите
рани
кървят.
Дъждът ни пои,
влива ни сили,
а нощта ни убива,
разкъсва съня
и ни съди без милост.
Но в мрачните делници
виждаме себе си
голи и зли,
ужасно сами
и
само
по видело.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Всички права запазени
