иванпечев (Иван)
56 3
Jul 23, 2007, 12:33 PM

По видело 

  Poetry
515 0 10
По видело никнат кошмари
в градинaта на страховете.
И капки дъжд
разреждат
калта.
 
Нощем се молим,
а денем,
надвили страха,
неуверено крачим
към себе си.
 
Брегът...
той остана  ужасно далеч,
а дъното близко ни мами
и спомени
бродят край нас.
Старите
рани
кървят.
 
 
Дъждът ни пои,
влива ни сили,
а нощта ни убива,
разкъсва съня
и ни съди без милост.
 
Но в мрачните делници
виждаме себе си
голи и зли,
ужасно сами
и
само
по видело.
 
 
 

© Иван All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??