иванпечев (Иван) иванпечев (Иван)
56
Jul 23, 2007, 12:33 PM

По видело

  Poetry
831 0 10
По видело никнат кошмари
в градинaта на страховете.
И капки дъжд
разреждат
калта.
 
Нощем се молим,
а денем,
надвили страха,
неуверено крачим
към себе си.
 
Брегът...
той остана  ужасно далеч,
а дъното близко ни мами
и спомени
бродят край нас.
Старите
рани
кървят.
 
 
Дъждът ни пои,
влива ни сили,
а нощта ни убива,
разкъсва съня
и ни съди без милост.
 
Но в мрачните делници
виждаме себе си
голи и зли,
ужасно сами
и
само
по видело.
 
 
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0