иванпечев (Иван) иванпечев (Иван)
56
Jul 23, 2007, 12:33 PM

По видело

  Poetry
833 0 10
По видело никнат кошмари
в градинaта на страховете.
И капки дъжд
разреждат
калта.
 
Нощем се молим,
а денем,
надвили страха,
неуверено крачим
към себе си.
 
Брегът...
той остана  ужасно далеч,
а дъното близко ни мами
и спомени
бродят край нас.
Старите
рани
кървят.
 
 
Дъждът ни пои,
влива ни сили,
а нощта ни убива,
разкъсва съня
и ни съди без милост.
 
Но в мрачните делници
виждаме себе си
голи и зли,
ужасно сами
и
само
по видело.
 
 
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0