иванпечев (Иван)
56 3
23 июл. 2007 г., 12:33

По видело 

  Поэзия
572 0 10
По видело никнат кошмари
в градинaта на страховете.
И капки дъжд
разреждат
калта.
 
Нощем се молим,
а денем,
надвили страха,
неуверено крачим
към себе си.
 
Брегът...
той остана  ужасно далеч,
а дъното близко ни мами
и спомени
бродят край нас.
Старите
рани
кървят.
 
 
Дъждът ни пои,
влива ни сили,
а нощта ни убива,
разкъсва съня
и ни съди без милост.
 
Но в мрачните делници
виждаме себе си
голи и зли,
ужасно сами
и
само
по видело.
 
 
 

© Иван Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??