Обичам начина, по който си.
Обичам твоето присъствие.
Мигът в очите спри
и следвай моите напътствия.
Това си Ти и точно Ти,
мое Въжделение,
не знам порочно ли,
но Ти си ми спасение.
Подобаващата нищета
без предупреждение,
ме оставя без слова
в дни на напрежение.
Но ми стига да Те видя
и усмихва се деня,
няма грам обида,
само глътки светлина.
Обичам начина, по който си.
Обичам в твоето присъствие
самотата да мълчи
по върха на твоите пръсти.
botyo
© Бойко Беров Всички права запазени