8.06.2021 г., 17:03  

По яворовски

413 0 0

Весели деца си играят

безгрижно вън на двора,

живеят те сякаш в рая,

не знаят мъка и умора.

 

И аз се плаша зарад тях,

по-късно животът ще ги удари

и вместо усмивки и смях -

слана тях ще попари.

 

Аз мъка, болка знам,

знам колко тъжен е животът

и че тук е хранилище на срам,

ще усетят те силата на злото.

 

О, деца, що четете това,

боя се силно зарад вас,

спомнете си тези слова

и мен в последния ви час!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...