8.06.2021 г., 17:03  

По яворовски

412 0 0

Весели деца си играят

безгрижно вън на двора,

живеят те сякаш в рая,

не знаят мъка и умора.

 

И аз се плаша зарад тях,

по-късно животът ще ги удари

и вместо усмивки и смях -

слана тях ще попари.

 

Аз мъка, болка знам,

знам колко тъжен е животът

и че тук е хранилище на срам,

ще усетят те силата на злото.

 

О, деца, що четете това,

боя се силно зарад вас,

спомнете си тези слова

и мен в последния ви час!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...