8 июн. 2021 г., 17:03  

По яворовски

418 0 0

Весели деца си играят

безгрижно вън на двора,

живеят те сякаш в рая,

не знаят мъка и умора.

 

И аз се плаша зарад тях,

по-късно животът ще ги удари

и вместо усмивки и смях -

слана тях ще попари.

 

Аз мъка, болка знам,

знам колко тъжен е животът

и че тук е хранилище на срам,

ще усетят те силата на злото.

 

О, деца, що четете това,

боя се силно зарад вас,

спомнете си тези слова

и мен в последния ви час!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...