По яворовски

Весели деца си играят

безгрижно вън на двора,

живеят те сякаш в рая,

не знаят мъка и умора.

И аз се плаша зарад тях,

по-късно животът ще ги удари

и вместо усмивки и смях -

слана тях ще попари.

Аз мъка, болка знам,

знам колко тъжен е животът

и че тук е хранилище на срам,

ще усетят те силата на злото.

О, деца, що четете това,

боя се силно зарад вас,

спомнете си тези слова

и мен в последния ви час!