По завоите избяга ми умът

botyo (Бойко Беров)
194 337

5.11.2014 г., 12:55 ч.

Поезия » Философска

451 0 2

Докога ще чакам мъдростта

да слезе от екрана,

да ме разбуди с възрастта

и сам съдбата си да хвана.

Докога ще стрелкам със усмивки

красивите жени,

а дрелката на мойте придобивки

напразно ще върти.

Докога ще се осланям

на случайността –

вижте го – аслан е

той на глупостта.

По заблудите на правия ми път

се залутаха съмнения,

по завоите избяга ми умът

във насрещното движение.

Всъщност праведен ли бях,

когато бях прав. Или не бях.

И правилно ли досега живях,

или живота пропилях.

Докога ще се съмнявам

и ще тъна в суети,

а после – съжалявам

за изгубените дни.

Кой ни лъже, че смирение

ще ни утеши,

нали смъртта ми е спасение,

за което плачеш ти.

Ботьо

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

botyo (Бойко Беров)

2014-11-15T09:35:27+02:00

благодаря фери, усмихнат ден за теб и поздрави
poem_lady (Фери)

2014-11-14T19:48:07+02:00

Избягал си от отвлечената абстрактност, която чета във философската поезия напоследък. Направил си нещо различно и оригинално и в същото време си се взрял в душевността си и си задал точните въпроси.
Поздрави!