По завоите избяга ми умът
По завоите избяга ми умът
Докога ще чакам мъдростта
да слезе от екрана,
да ме разбуди с възрастта
и сам съдбата си да хвана.
Докога ще стрелкам със усмивки
красивите жени,
а дрелката на мойте придобивки
напразно ще върти.
Докога ще се осланям
на случайността –
вижте го – аслан е
той на глупостта.
По заблудите на правия ми път
се залутаха съмнения,
по завоите избяга ми умът
във насрещното движение.
Всъщност праведен ли бях,
когато бях прав. Или не бях.
И правилно ли досега живях,
или живота пропилях.
Докога ще се съмнявам
и ще тъна в суети,
а после – съжалявам
за изгубените дни.
Кой ни лъже, че смирение
ще ни утеши,
нали смъртта ми е спасение,
за което плачеш ти.
Ботьо
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бойко Беров Всички права запазени
