24.10.2017 г., 21:48

Победа

1K 2 11

Толкова дълго

водих война

за любовта ти,

скитаща далеко,

за твоя поглед във нощта

пронизващ ме

направо във сърцето,

за силната,

протегната ръка,

която ме е подслонила,

и за това – че не съм сама

закриляна от твойта

всеотдайна сила.....

 

Благодаря

на моята Съдба

/приятелка ми стана близка/

че те намерих

по света

и да ме обичаш...Тя поиска...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Nina Toshich Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Влади, Руми, Пепи, Вили, Веси, Доче...благодаря ви!
  • Красиво е, когато любовта намира пристан в истинско сърце. Поздрави, Нина!
  • Да, Нинка, съдбата си е съдба. А творбата си е творба, и то каква! Браво!
  • На това му се казва благосклонна съдба
    Та какво по-хубаво от това.
    Много хубав стих, Нина.
  • Хареса ми, Нина! Поздрави!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...