24.10.2017 г., 21:48

Победа

1K 2 11

Толкова дълго

водих война

за любовта ти,

скитаща далеко,

за твоя поглед във нощта

пронизващ ме

направо във сърцето,

за силната,

протегната ръка,

която ме е подслонила,

и за това – че не съм сама

закриляна от твойта

всеотдайна сила.....

 

Благодаря

на моята Съдба

/приятелка ми стана близка/

че те намерих

по света

и да ме обичаш...Тя поиска...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Nina Toshich Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Влади, Руми, Пепи, Вили, Веси, Доче...благодаря ви!
  • Красиво е, когато любовта намира пристан в истинско сърце. Поздрави, Нина!
  • Да, Нинка, съдбата си е съдба. А творбата си е творба, и то каква! Браво!
  • На това му се казва благосклонна съдба
    Та какво по-хубаво от това.
    Много хубав стих, Нина.
  • Хареса ми, Нина! Поздрави!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...