30.11.2007 г., 19:59

Победа

1K 0 8
Победа

Любовта дълго време не ме покори.
Аз не исках да чуя словата,
така кротки и нежни, и чудно добри,
с които примамва сърцата.

Не, недей ме кани! Казах с поглед смутен.
Не, недей прелъстително кима!
Тази страстна любов нима е за мен?
Мрак и болка в сърцето ми има!

Мисълта ми прошепна...
Не вярвай и ти!
Но напразно... Бях радостно бледа!
За миг се пробудиха страст и мечти!
Ех, любов, твоя е тая победа!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дани Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...