Орисия ли или душевен плач,

е оня глас, човъркащ те зловещо?

Злоба ли е онзи тежък здрач,

покрил съзнанието ти диво, но човешко?

Май споменът превръща се в представа

и трови сърцето ти с дилеми,

предразсъдъкът топи те в свойта лава,

кехлибарени са само чуждите проблеми.

Емоциите са най-коварните критици,

подтискат чувства в душевна нищета

и те изчезват като огнени искрици,

в дори от дявола прокълнатата самота.

Неуморимо е онова терзание,

погаврило се с непорочната ти същност,

привлякло греховно, неистово желание,

променящо драстично истинската външност.

Ледът във уискито гори със потна хлад,

очаква нова жажда за бавната отрова,

зове те пак мрачният душевен глад,

първичността те топли като майчина утроба.

Обвит си в мараня от огледална стая,

ще се моля, о, да, аз за тебе ще се моля!

пещ, мъки, загубен, сляп сред свои зверове,

рани, болка, сълзи - това човекът си избра.

Каквото той поиска, това ще се даде!"

Отвъд залеза, необятното те чака,

то търси в теб капчици лъжлива добрина,

обзело те през погледа ти, за да намери мрака.

Това е то  великата победа на една съдба.