23.07.2010 г., 12:26

Победител

751 0 1

Запя сърцето неподвластно никому,

почерпи с вяра болната надежда

и вля от чувствата си даром всекиму,

тъй както съвестта отрежда.

 

С прозрението си облече грешките,

изля ненужното до грам съмнение

и тръгна с неволите, човешките,

без капчица прояждащо безверие.

 

Зачена с младостта си откровение,

напомпа кръв и бързо влезе в ритъм,

заби като в поредното сражение,

но вече с чест и като победител.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Ангелов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...