Jul 23, 2010, 12:26 PM

Победител

  Poetry
752 0 1

Запя сърцето неподвластно никому,

почерпи с вяра болната надежда

и вля от чувствата си даром всекиму,

тъй както съвестта отрежда.

 

С прозрението си облече грешките,

изля ненужното до грам съмнение

и тръгна с неволите, човешките,

без капчица прояждащо безверие.

 

Зачена с младостта си откровение,

напомпа кръв и бързо влезе в ритъм,

заби като в поредното сражение,

но вече с чест и като победител.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Ангелов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...