17.05.2005 г., 17:19

Победителят

1.5K 0 6
 

Били ли сте някога в Рим? В Колизеума? Да?

Тогава си спомняте сигурно слънцето

на хиляди точки нарязало камъка.

Арената обла и стълбите прашни

със ложите, разрушени от времето.

 

Били ли сте някога в Рим? В Колизеума? Да?

Е, аз не съм. Но помня триумфа на Цезар,

под ноктите остри забитият пясък,

на слънцето диска, тълпата ревяща

и нямата кръв, облепила тризъбеца.

 

Били ли сте някога в Рим? В Колизеума? Не?

Знайте тогава – дълбоко под страшния скелет

на каменната колонада,

далече от хорските погледи

има стая – неудобна, четвъртита, бездънна...

Тази стая е тайна, защото във нея

победителят плаче на тъмно.

 

Били ли сте някога в Рим?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Дянков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви! Писано е под въздействието на редица исторически филми за Древен Рим.
  • Красиво!Как съм го пропуснала?!
  • мммм! интересно е наистина - мисля, че може да послужи като основа на цял епос... Canciones Del Victorioso?
  • Благодаря ви! Честно казано, не очаквах много да се получи, защото залагах на експеримента, но сега се радвам.
  • Не, не съм, но стихът е интересен и впечатляващ. Поздрав!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...