17 мая 2005 г., 17:19

Победителят

1.5K 0 6
 

Били ли сте някога в Рим? В Колизеума? Да?

Тогава си спомняте сигурно слънцето

на хиляди точки нарязало камъка.

Арената обла и стълбите прашни

със ложите, разрушени от времето.

 

Били ли сте някога в Рим? В Колизеума? Да?

Е, аз не съм. Но помня триумфа на Цезар,

под ноктите остри забитият пясък,

на слънцето диска, тълпата ревяща

и нямата кръв, облепила тризъбеца.

 

Били ли сте някога в Рим? В Колизеума? Не?

Знайте тогава – дълбоко под страшния скелет

на каменната колонада,

далече от хорските погледи

има стая – неудобна, четвъртита, бездънна...

Тази стая е тайна, защото във нея

победителят плаче на тъмно.

 

Били ли сте някога в Рим?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Дянков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви! Писано е под въздействието на редица исторически филми за Древен Рим.
  • Красиво!Как съм го пропуснала?!
  • мммм! интересно е наистина - мисля, че може да послужи като основа на цял епос... Canciones Del Victorioso?
  • Благодаря ви! Честно казано, не очаквах много да се получи, защото залагах на експеримента, но сега се радвам.
  • Не, не съм, но стихът е интересен и впечатляващ. Поздрав!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...