May 17, 2005, 5:19 PM

Победителят

  Poetry
1.5K 0 6
 

Били ли сте някога в Рим? В Колизеума? Да?

Тогава си спомняте сигурно слънцето

на хиляди точки нарязало камъка.

Арената обла и стълбите прашни

със ложите, разрушени от времето.

 

Били ли сте някога в Рим? В Колизеума? Да?

Е, аз не съм. Но помня триумфа на Цезар,

под ноктите остри забитият пясък,

на слънцето диска, тълпата ревяща

и нямата кръв, облепила тризъбеца.

 

Били ли сте някога в Рим? В Колизеума? Не?

Знайте тогава – дълбоко под страшния скелет

на каменната колонада,

далече от хорските погледи

има стая – неудобна, четвъртита, бездънна...

Тази стая е тайна, защото във нея

победителят плаче на тъмно.

 

Били ли сте някога в Рим?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Дянков All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ви! Писано е под въздействието на редица исторически филми за Древен Рим.
  • Красиво!Как съм го пропуснала?!
  • мммм! интересно е наистина - мисля, че може да послужи като основа на цял епос... Canciones Del Victorioso?
  • Благодаря ви! Честно казано, не очаквах много да се получи, защото залагах на експеримента, но сега се радвам.
  • Не, не съм, но стихът е интересен и впечатляващ. Поздрав!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...