koli4a (Никола Апостолов)
1362 3236
12.11.2015 г., 21:18 ч.

Побеляла красота 

  Поезия » Философска
361 0 3

Отдавна зимните сезони

оставяха по малко сняг

и по неписани закони

белееше и моят бряг.

 

Снегът се трупаше над мене

и губех черните коси.

Разбрах тъгата ми, че стене,

но и че ще ме възкреси.

 

След всяка следваща година

сред побелелите коси,

аз виждам снежната лавина

главата как ми разкраси...

 

 

© Никола Апостолов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви, Младен и Миглена!
    потвърждавам, че и снежната лавина е красива!Благодаря за вниманието!
    Поздрави от мен и хубава събота!!
  • През опита към чистотата
  • Чудесно стихотворение, Никола! Малката топчица сняг, търкулвайки се надолу по склона, след време ражда лавина. "Снежната лавина" на побелелите коси. Удачна и въздействаща образност! Поздравление за написаното!
Предложения
: ??:??