Побеляла красота

Poetry » Philosophical

520 0 3

Отдавна зимните сезони

оставяха по малко сняг

и по неписани закони

белееше и моят бряг.

Снегът се трупаше над мене

и губех черните коси.

Разбрах тъгата ми, че стене,

но и че ще ме възкреси.

След всяка следваща година

сред побелелите коси,

аз виждам снежната лавина

главата как ми разкраси...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

koli4a (Никола Апостолов)

Благодаря ви, Младен и Миглена!
потвърждавам, че и снежната лавина е красива!Благодаря за вниманието!
Поздрави от мен и хубава събота!!

2015-11-14T14:19:26+02:00
goredoly (Миглена Цветкова)

През опита към чистотата

2015-11-12T21:38:24+02:00
vega666 (Младен Мисана)

Чудесно стихотворение, Никола! Малката топчица сняг, търкулвайки се надолу по склона, след време ражда лавина. "Снежната лавина" на побелелите коси. Удачна и въздействаща образност! Поздравление за написаното!

2015-11-12T21:28:33+02:00

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0