koli4a (Никола Апостолов)
1362 3236
Nov 12, 2015, 9:18 PM

Побеляла красота 

  Poetry » Phylosophy
362 0 3

Отдавна зимните сезони

оставяха по малко сняг

и по неписани закони

белееше и моят бряг.

 

Снегът се трупаше над мене

и губех черните коси.

Разбрах тъгата ми, че стене,

но и че ще ме възкреси.

 

След всяка следваща година

сред побелелите коси,

аз виждам снежната лавина

главата как ми разкраси...

 

 

© Никола Апостолов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ви, Младен и Миглена!
    потвърждавам, че и снежната лавина е красива!Благодаря за вниманието!
    Поздрави от мен и хубава събота!!
  • През опита към чистотата
  • Чудесно стихотворение, Никола! Малката топчица сняг, търкулвайки се надолу по склона, след време ражда лавина. "Снежната лавина" на побелелите коси. Удачна и въздействаща образност! Поздравление за написаното!
Random works
: ??:??