Побеляла красота

Nov 12, 2015, 9:18 PM

Poetry » Phylosophy

435 0 3

Отдавна зимните сезони
оставяха по малко сняг
и по неписани закони
белееше и моят бряг.
Снегът се трупаше над мене
и губех черните коси.
Разбрах тъгата ми, че стене,
но и че ще ме възкреси.
След всяка следваща година
сред побелелите коси,
аз виждам снежната лавина
главата как ми разкраси...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Побеляла красота

Want to read more?

Random works