Индиана (Криси)
216 7914
12.09.2015 г., 22:20 ч.

Побъркан ден 

  Поезия » Любовна
814 0 11

Да се чете с усмивка :)

 

 

Не искам да те вкарвам във беля.
Такава съм една разумна, мека,
но яхна ли най-лудата метла,
и хвана ли най-кривата пътека,
ще бъде трудно да политнеш с мен,
нечаканото да посрещнеш с радост,
да се засмееш на един побъркан ден,
напомнящ ти за детство и за младост.
Поискаш ли - тръгни със мен сега.
Не се бави дори и за минутка,
че чака ме на пътната врата
метлата, а животът чука!
 

 

© Криси Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Брaво! Много добре кaзaно.Тя, метлaтa е вълшебнa.Зaрaдвa ме!
  • Айде, бе - метла... Всъщност всеки си има своята малка лудост...
    Прегръдка!*
  • Силно! Поздрави, Криси!
  • Страшна си, непредвидима и направо дива!
  • Благодаря, че сте ме удостоили с вниманието си, всички!
  • Дали е сбъркан, този ден не знам
    но има нещо в него стимулиращо.
    След две години хвъркане тук - там
    накрая пак успя да кацнеш тука Криси.
    Дали в метлата грешката била е?
    или в метереолозите все тая.
    Добре дошла!Метлата здраво дръж!
    с въже от рими ще обвържеш всеки мъж:“
  • Ох, и аз лесно я паля моята метла, но който ни приема ни приема с метлите. Чудесен стих, Криси!
    Чакам с нетърченое още стихове.
  • Щом палиш метлата толкова лесно, по-добре си мълча...
    Но тихо ще кажа: Не искам да се вкарвам във беля!
  • Зареждащо!
  • ...да се засмееш на един побъркан ден,
    напомнящ ти за детство и за младост...Това е чудесно!
Предложения
: ??:??