12.09.2015 г., 22:20

Побъркан ден

1.2K 0 11

Да се чете с усмивка :)

 

 

Не искам да те вкарвам във беля.
Такава съм една разумна, мека,
но яхна ли най-лудата метла,
и хвана ли най-кривата пътека,
ще бъде трудно да политнеш с мен,
нечаканото да посрещнеш с радост,
да се засмееш на един побъркан ден,
напомнящ ти за детство и за младост.
Поискаш ли - тръгни със мен сега.
Не се бави дори и за минутка,
че чака ме на пътната врата
метлата, а животът чука!
 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Криси Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...