Побързай
Господи, какво ми става...
сърцето ми съвсем се е сковало?!
Не иска да тупти и ме предава,
а за любов уж беше зажадняло...
Решило е да спре, да си почине –
уморило се от чакане за обич.
От чувствата горещи да изстине,
докато някой му предложи нови.
Ала за него никой не копнее,
с любов не иска да го зареди.
И нови чувства да му влее,
да може то отново да тупти!
Камара доктори и диагноза грешна,
душата ми за помощ отчаяно крещи!
А на сърцето му е нужна обич спешно,
да го спаси и с нов живот да го дари!
Любов, побързай! Времето изтича!
Усещам студ, дъхът ми спира!
Прати ми някой, за да ме обича,
че без любов сърцето ми умира!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надя Уорендър Всички права запазени
