Побързай
Господи, какво ми става...
сърцето ми съвсем се е сковало?!
Не иска да тупти и ме предава,
а за любов уж беше зажадняло...
Решило е да спре, да си почине –
уморило се от чакане за обич.
От чувствата горещи да изстине,
докато някой му предложи нови.
Ала за него никой не копнее,
с любов не иска да го зареди.
И нови чувства да му влее,
да може то отново да тупти!
Камара доктори и диагноза грешна,
душата ми за помощ отчаяно крещи!
А на сърцето му е нужна обич спешно,
да го спаси и с нов живот да го дари!
Любов, побързай! Времето изтича!
Усещам студ, дъхът ми спира!
Прати ми някой, за да ме обича,
че без любов сърцето ми умира!
© Надя Уорендър All rights reserved.
