4.02.2008 г., 21:43

''Почерпка''

886 0 0


                                                       ''Почерпка''  


                       
                             Тръгвам сега, аз не мога да ти се обяснявам.
                             Искам, ала не мога това на теб да причинявам.
                             Имам една надежда и в нощта ще я използвам,
                             щом така според теб се налага и щом само това  
                             на тебе помага и ще изпратя и другото, а то е залога.

                             Едната ми надежда, според теб, кажи каква е -
                             дали ще може да ти угажда или лошо 
                             ще ти влия е - никой, освен мен, не знае.      
                             Ще те почерпя с нея, аз ти обещах, макар
                             вече късно да е - ще се превърна на прах
                             и след това за теб ще бъда една почерпка.

                             Търсиш ме, но вече си изпята песен за мен.
                             Какво да правя, ми кажи, поне това, аз искам 
                             да не те оставям и нито забравям, но
                             не мога така да правя - да бъдеш за мен
                             като дрога или нещо друго, примерно тревога.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кою Коев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...