Почти близо до рая
Почти близо до рая
Заглушен от хорския вик,
сигурно често си мислиш за края.
Сякаш той ще дойде всеки миг,
а всъщност почти се докосвош до рая.
Мислиш, че човека до теб
за чужди устни, не за твойте мечтае.
И в самота живееш и все си нащрек,
а всъщност си толкова близо до рая.
Нещо повече и по-голямо целим
и несигурното съвършенство тъй много желаем,
Малките неща в живота не ценим
и макар толкова близо... сами оставаме далече от рая...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симона Всички права запазени
