Почти любов
910
0
0
Да усетиш полъх от косите ù,
дори невидима, да я усетиш...
... докосване от чужда длан,
и устни върху устни да прилепиш.
... Да вдишаш хиляди емоции...
сякаш срещу теб стои и чака,
колко ли утеха ни е нужна
да признаем нашата уплаха?
Да отпиваш внезапно от нея
всяка мъничка капка сълзи...
сякаш извор на вечната жажда
си намерил и той те държи.
Сякаш знаеш, че тя е човека,
който може да те разгневи...
и преди да умреш, за утеха
единствена ще те приюти.
Тази нежна усмивка, за бога!
... а косите, о, Господи! Спри!
Целувки с елемент на тревога,
изразяващи обич почти...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Любослав Костов Всички права запазени
