8.01.2008 г., 9:11 ч.

... Почти на инат 

  Поезия
516 0 10

Не зная какво при теб ме доведе.

Не зная как ме привлече.

Но… почти на инат.

Докоснах се до тебе -

копнежност… в стих един.

Заживях като невидима частица

от твоя свят.

 

 

Усетих някакви бодежи…

Ако ли те мъчи хлад,

от думички несподелени,

ако още във гърдите

болка се таи…

Пред твойта воля ще застана –

на колене…

Прошка за вина да заменя.

 

 

Завидно е спокойствието,

със което посрещаш моя… грях!

Сърцето ти навярно стене…

Но непреклонна в своя усет,

тръпна аз, и те очаквам – с нетърпение.

© Нели Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Пишеш от сърце, Нелка!
    Поздравчета!
  • Копнежно, обично...Браво, Нелка!!! С обич!!!
  • прошката ни прави свободни...
    прекрасен стих, Златна Нели.
    с обич за теб.
  • Прошката е нещо изключително!Поздравявам те!
  • Щом има грешка, трябва да има и прошка! Особено, когато така чистосърдечно и искрено си признаем греха! С обич. Ани
  • Браво!!! Чудесно е!!!
  • Всеки стига до тези истини, но не всеки е честен
    спрямо себе си , браво, Нелка , ти си Човекът!!!
    Прегръщам те!!!!
  • ПРОШКАТА Е ВЕЛИКО НЕЩО...
    ДА ДАВАШ И ДА ПРИЕМАШ!!!!!
    ЧУДЕСЕН СТИХ!!!1
  • Иска се голяма смелост и честност да си признаеш сторен грях и то пред любим човек!Поздравявам те,Нели!Силна си!С обич!
  • Всички сме грешни,но е важно да сме истински в молбата си за прошка.нека си простена!Хубава изповед!Поздрав от мен!
Предложения
: ??:??