Почти пиеса, почти приказка ( Част четвърта )

СЕДМА СЦЕНА ( В пещерата на дракона )

 

ГАРВАНЪТ: ( долитайки )

 

Проклятие, приятелю! Провал!!!

Погубени сме двамата! О, грааа!

Посоката е сбъркана от принца!

Той влезе с коня в тъмната гора!

 

ДРАКОНЪТ:

 

Не може да е вярно! Не и не!

Той некадърен е, това го знам!

Но биваше в живота си поне

един път да е с мозъченце грам!

 

ГАРВАНЪТ:

 

Какво ще правим, Драконе, сега?

Поляга Слънцето, виж, по на Запад!

И времето изтича, ще река!

Към нас ли мигове последни драпат ?

 

ДРАКОНЪТ:

 

На думата не ще да удържа!

Не ще успея, Гарги! Идва краят!

 

ГАРВАНЪТ:

 

Защо рискува с тоз комар лъжа?

На зарове погуби ни, признай!

 

ПРИНЦЕСАТА: ( с бишкота в ръка )

 

Какво се шашкате? Не ви разбирам!

Тук някой може ли да обясни?

От думите ви в смях ли да примирам

или печал за вас да ме плени?

 

ДРАКОНЪТ:

 

Принцесо! Мен и Гарги оскверни

с магия черна вещицата зла!

Не помним от незнам колко години

какви или кои сме ний били!

Той гарван е, аз дракон - и мъгла

със всякакви пороци ни зарежда

и нещо обещаем ли, тогава -

до трети ден да се изпълни трябва.

Не се ли то изпълни и завчас

завинаги ни няма... той и аз.

И трети ден към залез е, изглежда

към залез е и нашата надежда!

На принца скитник аз те обещах

и вече вижда се, че не успях!

 

ПРИНЦЕСАТА: ( с бонбон в ръка ) 

 

А принцът трябва ли да дойде тук?

Закарай ме при него бързо ти!

 

ГАРВАНЪТ:

 

Наистина! Не виждам начин друг!

Да полетим с принцесата веднага!

 

ДРАКОНЪТ:

 

Това е шанс, разбира се! Не знам!

Дано е принцът още оцелял!

Магьосницата злобна дебне там

и срещне ли го, няма да е цял!

 

ГАРВАНЪТ:

 

Да полетим, приятелю! Не чакай!

 

ДРАКОНЪТ:

 

Метни се на гърба ми ти, принцесо!

 

ПРИНЦЕСАТА:

 

Да взема само лимонада и -

дружинке мигновено полети!

 

( Политат към тъмната гора )

 

 

ОСМА СЦЕНА ( В тъмната гора )

 

КОНЯТ: 

 

Но Господарю, тъмно взе да става!

И чувствам някакъв мъртвешки хлад!

 

ПРИНЦЪТ:

 

Напред! Сега страхът те обладава!

Пак в същността си нашият е свят!

 

КОНЯТ:

 

До залез, мисля, има още време,

а сякаш е настъпила нощта!

 

ПРИНЦЪТ:

 

Върви напред! Изобщо дан ти дреме!

Дървета много - много гъстота!

Огромна сянка само е това!

Не скланяй от боязън ти глава!

И римата ни във обхват е вече

и " вече " аз римувам със " далече " !

 

КОНЯТ:

 

И колко е далече пещерата

от тука, знаете ли, Господарю?

 

ПРИНЦЪТ:

 

Представа нямам! Минем ли гората,

надявам се да бъдем, конче, там!

 

КОНЯТ:

 

Но ний вървим безпътно, слепешката!

Не буди ли това у Вас тревога?

 

ПРИНЦЪТ:

 

Кълна се в герба си и в светлината,

че следваме най- вярната посока!

Бутилчица остана ми една

и нея ще гаврътна преохотно!

 

( Чува се глас на горски дух )

 

ГЛАС:

 

Изгубихте се в тази тъмнина

и няма връщане и път напред!

 

КОНЯТ:

 

О, нещо тук сега не е наред!

Съмнение ме гали като с лед!

Не чувате ли, Господарю, глас?

 

ПРИНЦЪТ:

 

Не си ли ти? Отварях тапа аз!

Да пийна... Ооо... О, толкова е меко

туй винце и намича се тъй леко!

 

ГЛАС:

 

Обречени сте странници! Глупаци!

Очите ви покрити са с капаци!

 

ПРИНЦЪТ:

 

" Глупаци " ли нарече ни? Ела!

Ще взема да ти пусна в миг стрела!

 

ГЛАС:( отдалечава се )

 

Ще видите, ще видите страха!

Магьосницата иде! Ха- ха- ха!

 

ПРИНЦЪТ:

 

Видя ли го? Избяга този дух!

 

КОНЯТ: 

 

Не го видях, но Господарю, чух -

Магьосницата идвала към нас!

 

ПРИНЦЪТ:

 

Това е само някакъв си глас!

 

( Явява се Магьосницата зла )

 

МАГьОСНИЦАТА:

 

Кои сте вие, простосмъртни твари ,

натрапници във моите владения?

 

КОНЯТ:

 

О, сбъднаха се страшните съмнения!

Часът на краят ни безлик удари!

 

МАГьОСНИЦАТА:

 

Не сте добре дошли във таз гора!

С магията си ще ви изгоря!

 

ПРИНЦЪТ:

 

Не мога да повярвам... Аз съм в плен!

Сънят ми сбъдва се и удивен

аз виждам съкровената мечта,

пред мен жадувана е красота!

Аз дълго чаках приказният миг,

да срещна любовта с магичен лик

и още от бутилка първа само

се влюбвам аз и щастие голямо

усилва в мен сърдечния туптеж!

 

МАГьОСНИЦАТА:

 

Каква пумия? Пфу! Какъв брътвеж?

От виното май нещо не довиждаш?

Сънувал бил ме, влюбвал се, къде

видя ме ти? В ума ти прах расте!

 

ПРИНЦЪТ:

 

Видях те аз, любима моя, там

във бъдещето нейде, в Копенхаген 

и беше ритуал свещен сред плам,

" Концерт " му казваха, като че ли?

И бичеха китари много тежко,

за моя слух си беше нечовешко

и чувството в тълпата бе кошмар,

и исках да си тръгна, но най- горе,

на сцената ти появи се с чар

и всичките поклонници във хор 

изригнаха пред твоя див олтар

със свиркане и одаично ЙЕЕЕЕЕ...

 

МАГьОСНИЦАТА:

 

Я пак си припомни дали съм аз!

 

ПРИНЦЪТ:

 

Разбира се, че ти си Лийнан Сидхи!

 

МАГьОСНИЦАТА:

 

Рожденото ми име знаеш ти!

Забравила го бях от злост, почти!

 

ПРИНЦЪТ:

 

В гримьорната целувах те, тогаз

ти каза ми " Мечта си имам аз!

На дупето си ще направя тату

и то ще бъде с логото на KISS! " 

 

МАГьОСНИЦАТА:

 

Безсрамник със безсрамник! Но е вярно

Сега си спомних... Ти си Лейзи Принс!

Пияницо любовник в моя сън

от цяла ера тука те бленувам!

 

ПРИНЦЪТ:

 

Ела на моето седло, любима!

С доспехите железни да те гушна!

 

( Магьосницата е в обятията на принца )

 

МАГьОСНИЦАТА:

 

Към моя замък черен, Кранто, дий!

О, Лейзи Принс, купонът ще е чудо!

 

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ