В един фатален късен час
с Рогатия се срещнах аз.
Изчадието упорито
и нервно тропаше с копито.
Съзирах злоба, че личи,
в отровно жълтите очи.
Съдбата думата си каза –
веднага той ме забеляза.
Премигна тъй – веднъж и дваж,
изгубих всякакъв кураж.
Прочетох в погледа му: ,,Вече,
надежда нямаш, ти човече!" ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация